| Онова момче наивно
| Этот мальчик наивен
|
| страшно искаше да пее,
| он очень хотел петь,
|
| но светът му се изсмя в лицето.
| но мир рассмеялся ему в лицо.
|
| Този свят — почтен привидно —
| Этот мир - внешне благородный -
|
| той за зрелища живее:
| он живет для зрелищ:
|
| зрелища поиска от момчето…
| очки попросили у мальчика…
|
| И театърът започна,
| И начался театр,
|
| и звездата ми изгря,
| и моя звезда взошла,
|
| и скандален, и порочен,
| и скандальный, и порочный,
|
| срещу себе си вървя…
| Я иду против себя…
|
| Припев:
| Припев:
|
| Как ми омръзна този мой театър —
| Как мне надоел этот мой театр -
|
| фалшивата ми маска, с която ме обичат.
| моя фальшивая маска, с которой меня любят.
|
| Душата плаче като вързан вятър,
| Душа плачет, как скованный ветер,
|
| а хората ме мислят за зрелищно циничен.
| и люди думают, что я поразительно циничен.
|
| Как ми омръзна този мой театър…
| Как я устал от этого моего театра…
|
| Дали ако престана всички ще ме съдят?
| Если я остановлюсь, меня все осудят?
|
| Душата плаче като вързан вятър,
| Душа плачет, как скованный ветер,
|
| душата настоява себе си да бъда…
| душа настаивает на том, чтобы быть самой собой…
|
| Като куче сам живея,
| Я живу один, как собака,
|
| лъжа се, че се обичам.
| Я вру, что люблю себя.
|
| Все по-трудно ми е да се смея.
| Мне становится все труднее смеяться.
|
| Плаче ми се, ала пея
| Я плачу, но я пою
|
| и ме аплодират бурно
| и мне громко аплодируют
|
| и да се усмихвам пак съм длъжен…
| и я должен снова улыбнуться…
|
| И театърът не свършва,
| И театр не кончается,
|
| и звездата ми блести,
| и моя звезда сияет,
|
| а сърцето пита тъжно:
| и сердце грустно просит:
|
| «Накъде отиваш ти?! | "Куда ты идешь ?! |
| "
| "
|
| Припев:
| Припев:
|
| Как ми омръзна този мой театър —
| Как мне надоел этот мой театр -
|
| фалшивата ми маска, с която ме обичат.
| моя фальшивая маска, с которой меня любят.
|
| Душата плаче като вързан вятър,
| Душа плачет, как скованный ветер,
|
| а хората ме мислят за зрелищно циничен.
| и люди думают, что я поразительно циничен.
|
| Как ми омръзна този мой театър…
| Как я устал от этого моего театра…
|
| Дали ако престана всички ще ме съдят?
| Если я остановлюсь, меня все осудят?
|
| Душата плаче като вързан вятър,
| Душа плачет, как скованный ветер,
|
| душата настоява себе си да бъда… | душа настаивает на том, чтобы быть самой собой… |